Сирийски туркмени, наричани още сирийски туркомани, турски сирийци или просто сирийски турци или турци от Сирия (на арабски: تركمان سوريا; на турски: Suriye Türkmenleri или Suriye Türkleri; на английски: Syrian Turkmen, Syrian Turks, Turks of Syria) са сирийски граждани от турски произход, които основно проследяват корените си в Анадола (т.е. съвременна Турция). Сирийските тюркмени, говорещи турски език, са третата по големина етническа група в страната след арабите и кюрдите.

По-голямата част от сирийските туркмени са потомци на мигранти, пристигнали в Сирия по време на османското владичество (1516 – 1918), обаче има и много сирийски туркмени, които са потомци на по-ранни турски заселници, пристигнали по време на Селджукската империя (1037 – 1194), и мамелюкски (1250–1517). Някои оценки показват, че ако се вземат предвид арабизираните туркмени (тези, които вече не говорят арабски като основен език), те формират втората по големина група в страната. По-голямата част от сирийските туркмени са мюсюлмани сунити.

Източници

Арабска социалистическа Баас партия – Сирийски регион (на арабски: حزب البعث العربي الاشتراكي – قطر سوريا) е Нео-Баасистка организация създадена през 7 април 1947 г. от Мишел Афлак и Салах ал-Дин ал-Битар.Баасистката партия идва на власт през 8 март 1963 г. чрез преврат.

История

1963 – 2000

Баасистите идват на власт в Сирия на 8 март 1963 г. след военен преврат. Последвалите национализация на банки и различни компании и въвеждането на закон за ограничаване на частната собственост, водят до размирици в големите градове, което от своя страна води до разцепление между самите членове на партията на умерени и крайни. Конфликтът достига своя връх, когато през февруари 1966 г. генерал Салех Джадид става президент, с подкрепата на началника на военновъздушните сили Хафез ал-Асад. Много от умерените баасисти са арестувани, включително и Мишел Афлак. Въведена е контролирана икономика, а включването на комунистите във властта предизвиква още недоволство и демонстрации през 1967 г., потушени с полицейска сила.

Постепенно започват да се водят вътрешни борби за надмощие между Салах Джадид и Хафез ал-Асад. Подкрепен от войската, през 1970 г. ал-Асад взима надмощие като арестува водещите си конкуренти. За да подсигури позициите си, той свиква единадесети национален конгрес на баасистката партия в Дамаск през 1971 година. По време на конгреса Хафез ал-Асад е избран за главен секретар на партията, а политиката му е обявена за „възобновяваща“ партията, която я възвръща към линия на национализъм, с цел общоарабско обединение. Този конгрес се оказва последната стъпка към тоталния упадък на началната баасистка партия. Идеите и принципите, въведени в началото, се размиват заради стремежа на повечето лидери към надмощие и пренебрегването на основните ѝ цели, за сметка на политически игри.

Основна цел на Хафез ал-Асад по време на управлението му е да установи стабилност в режима и постига това успешно. Той успява да осъществи много социални реформи и инфраструктурни проекти. Често противоречив в политиката си, Хафез ал-Асад, макар и представител на Арабската социалистическа партия БААС, доста се отдалечава от първоначалните принципи на партията, описани в устава. Неговото управление спокойно може да бъде наречено авторитарно, но за разлика от Саддам Хусейн, ал-Асад подхожда по-различно. Вместо да третира жестоко непокорното население, той често подкупва или заплашва противниците си. Все пак, основна цел на партията остава общоарабското единение, което личи и от действията му около палестинския въпрос.

2000 – до днес

Първоначално за президент на Сирия е подготвян по-големия син на Хафез ал-Асад – Базил ал-Асад, който загива в автомобилна катастрофа в гр.Хомс през 1994 година. По това време Башар ал-Асад следва медицина в Лондон, специалност офталмология. След смъртта на брат си той се завръща в Сирия, където завършва военното си образование и се отдава на дипломатическа кариера.

След смъртта на ген. Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. за президент, както и за главен секретар на партията, е избран Башар ал-Асад. Конституцията е променена с цел сваляне на изисквана възраст за заемане на президентския пост от 40 на 34 години. На 10 юли същата година Башар ал-Асад е избран чрез референдум за държавен глава на Сирия. На провелия се на 27 май 2007 г. референдум той е преизбран за нов 7-годишен мандат. Неговото управление се характеризира с важни промени в партията, засягащи икономиката. Баасистката партия заема 134 от 250 места в сирийския парламент.

През януари 2011 година масови протести и вълнения заливат арабския свят. Размириците довеждат до свалянето на управляващите в Тунис, Египет и Либия. Началото на безредиците в Сирия е поставено с ареста на група младежи в гр. Дера с антиправителствени лозунги. Постепенно в страната започват да се организират протести „за“ и „против“ управлението на Башар ал-Асад. Сирия е поставена под международен натиск от страна на САЩ, Турция и ЕС.

През май 2012 година за първи път от 50 години насам са организирани първите многопартийни избори.

Това е списък на суверенните държави и зависимите територии в Евразия, както и на други територии със специален политически статут.

Евразия е континент, съставен от традиционните континенти Европа и Азия. Отделен е от Африка от Суецкия провлак. Някои държави като Малта традиционно се считат за част от Евразия, въпреки че се намират върху африканската тектонска плоча. Континентът се отделя от Австралазия (Океания) някъде в Малайския архипелаг и обикновено се смята че включва Индонезия и Източен Тимор.

Някои територии се свързват с евразийски държави, част са от тях или са зависими от тях, но физически не се намират на континента. Примери за това са датската територия Гренландия, френските задморски територии, някои британски задморски територии, както и испанските градове Сеута и Мелиля.

Суверенни държави

Признати държави

Това е списък на международно признатите суверенни държави. Всички те са членки на Обединените нации, с изключение на Ватикана.

Държави с ограничено признание

Следващите образувания не са държави членки на ООН и имат ограничено или никакво признание. Въпреки това, те се определят като държави от декларативната теория на държавата.

Зависими територии

Следващите територии в Евразия са такива, които се намират извън интегралната част на контролиращата ги държава

Специални територии на интегрален суверенитет

Следващите територии са интегрални части от контролиращата ги държава, но имат политическо устройство, договорено посредством споразумения с други държави

Бележки

Вижте също

• Списък на страните в Европа