52.757778, 9.907778

Берген-Белзен (на немски: Bergen-Belsen) е германски концентрационен лагер, разположен край град Берген, Долна Саксония.

През 1943 – 1945 г. там умират около 50 хил. души, включително близо 35 хил. при епидемия от тиф в началото на 1945 г.

Лагерът е освободен от британската 11-а бронирана дивизия на 15 април 1945 г. В него са открити около 60 хил. затворници, повечето в лошо здравословно състояние, както и 13 хил. непогребани трупа.

История на лагера

Създаден е през 1940 г. като лагер за съветски военнопленници, като до пролетта на 1942 г. там умират от глад, студ и болести около 18 хил. души. През 1942 г. е преобразуван в концентрационен лагер, а от април 1943 г. е под командването на СС.

Първоначално Берген-Белзен е лагер за интерниране (Aufenthaltslager), в който са изпратени няколко хиляди евреи, които трябва да бъдат разменени за интернирани цивилни германци в други страни. През март 1944 г. част от лагера е преобразувана във възстановителен лагер (Erholungslager), където са изпращани затворници от други лагери, твърде болни, за да работят. През август 1944 г. в лагера пристигат около 8000 жени от различни националности, прехвърлени от лагера Аушвиц.

През декември 1944 г. командването на Берген-Белзен е поето от Йозеф Крамер, дотогава на служба в Аушвиц-Биркенау. С настъплението на съветските войски голям брой затворници от концлагерите на изток са прехвърлени в Берген-Белзен – на 1 декември 1944 г. затворниците са около 15 хиляди, на 1 февруари 1945 г. – 22 хиляди, на 1 март – 42 хиляди, на 15 април – 60 хиляди. В същото време нараства и смъртността поради пренаселването на предназначения за 10 хиляди затворници лагер и започналата епидемия от тиф. През февруари същата година умират около 7 хиляди души, през март – 18 хиляди, през първата половина на април – 9 хиляди.

Лагерът Берген-Белзен не е предназначен за масово унищожаване на хора и там не са изграждани газови камери. По-голямата част от 50-те хиляди жертви, главно евреи, чехи, поляци, християни, хомосексуални и цигани, умират от тиф. Сред тях са чешкият художник и писател Йозеф Чапек и нидерландската писателка Ане Франк. Средната продължителност на живота на затворниците в лагера е около 9 месеца.

След като британските и канадски части освобождават лагера на 15 април 1945 г., те заварват там хиляди тела и принуждават пленения германски персонал да ги погребе. Оцелелите затворници са преместени в съседен лагер на германската армия, но до лятото на 1945 г. още 13 хиляди от тях умират. Самият концлагер е унищожен с огнехвъргачки, за да се предотврати разпространението на епидемията от тиф.

Бележки

Източници

• Bergen-Belsen Memorial Архив на оригинала от 2006-05-15 в Wayback Machine.
• The United States' Holocaust Memorial website on Belsen
• A lengthy account of the site and its liberation Архив на оригинала от 2007-07-10 в Wayback Machine.

Манес Шпербер (на немски: Manès Sperber) е австрийско-френски писател, есеист, социалпсихолог и философ. Пише на немски език.

Биография

Манес Шпербер е роден на 12 декември 1905 г. в Заболотов, Галиция, Австро-Унгария, днес Ивано-Франкивска област, Украйна. Шпербер израства в дома на хасидски евреи. През лятото на 1916 г. семейството бяга от войната във Виена. Шпербер се отказва от хасидската си вяра и на 13 години се включва в ционисткото младежко движение Хашомер-Хацаир.

Във Виена Манес Шпербер среща Алфред Адлер, основателя на индивидуалната психология, става негов студент и сътрудник. Адлер се разделя с Шпербер през 1932 г. поради различия в мненията за връзката между индивидуалната психология и марксизма.

През 1927 г. Шпербер се преселва в Берлин и встъпва в Комунистическата партия. В Берлин преподава психология и социология (1928 – 1933).

След като Хитлер идва на власт в Германия, Шпербер е пратен в затвора, но след няколко седмици е освободен на основание, че е австрийски гражданин. Предупреден е незабавно да напусне Райха. Шпербер емигрира първо в Югославия, а през 1934 г. – в Париж. През 1937 г. се отказва от Комунистическата партия поради сталинските чистки в СССР. В Париж Шпербер се занимава с природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото. Там написва есето „Анализ на тиранизма“ (Zur Analyze der Tyrannis) (1939).

През 1939 г. Шпербер постъпва като доброволец във френската армия. След поражението на Франция той се укрива в Кан сюр Мер – в така наречената „zone libre“ (свободна зона). През 1942 г. бяга със семейството си в неутрална Швейцария, понеже в зоната започва депортирането на евреи.

След края на войната през 1945 г. Манес Шпербер се завръща в Париж и работи като писател и главен редактор в издателство „Калман-Леви“.

Най-известната творба на Манес Шпербер е романовата му трилогия „Като сълза в океана“ (Wie eine Träne im Ozean) (1949 – 1960), която издава силни автобиографични черти. Екранизирана е през 1970 г.

Манес Шпербер умира на 5 февруари 1984 г. в Париж. Погребан е в гробището на Монпарнас.

Библиография

• Charlatan und seine Zeit (1924)
• Alfred Adler – Der Mensch und seine Lehre – Ein Essay, 1926
• Zur Analyse der Tyrannis (1939)
• Wie eine Träne im Ozean (1961)
  • Der verbrannte Dornbusch (1949)
  • Tiefer als der Abgrund (1950)
  • Die verlorne Bucht (1955)
• Die Achillesferse (1960)
• Zur täglichen Weltgeschichte (1967)
• Alfred Adler oder Das Elend der Psychologie (1970)
• Leben in dieser Zeit, sieben Fragen zur Gewalt (1972)
• Wir und Dostojewski: eine Debatte mit Heinrich Böll u. a. geführt von Manès Sperber (1972)
• Zur Analyse der Tyrannis. Das Unglück, begabt zu sein. Zwei sozialpsychologische Essays (1975)
• All das Vergangene
  • Die Wasserträger Gottes (1974)
  • Die vergebliche Warnung (1975)
  • Bis man mir Scherben auf die Augen legt (1977)
• Individuum und Gemeinschaft (1978)
• Sieben Fragen zur Gewalt (1978)
• Churban oder Die unfaßbare Gewißheit (1979)
• Der freie Mensch (1980)
• Nur eine Brücke zwischen Gestern und Morgen (1980)
• Essays zur täglichen Weltgeschichte (1981)

Скритият свят на автобиографа, изд.: ЛИК, София (2000), прев. Недялка Попова

• Die Wirklichkeit in der Literatur des 20. Jahrhunderts (1983)
• Ein politisches Leben – Gespräche mit Leonhard Reinisch (1984)
• Geteilte Einsamkeit – Der Autor und seine Leser (1985) (Essay)
• Der schwarze Zaun Romanfragment (1986
• Kultur ist Mittel, kein Zweck (2010)

Награди и отличия

• 1967: Remembrance Award der World Federation of Bergen-Belsen Associations
• 1971: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
• 1971: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst, I. Klasse
• 1973: Ханзейска награда Гьоте на град Хамбург
• 1973: Почетен доктор на Сорбоната, Париж
• 1974: Литературна награда на Виена
• 1975: Награда Георг Бюхнер
• 1977: Награда Франц Набл
• 1977: Голяма австрийска държавна награда за литература
• 1979: Prix européen de l’essai
• 1979: Buber-Rosenzweig-Medaille
• 1983: Награда за мир на немските книгоразпространители
• 1983: Ehrenring der Stadt Wien

През 1985 г. Република Австрия учредява международната награда Манес Шпербер „за значителни литературни постижения“.

Бележки

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Манес Шпербер
• ((de)) Биографични данни за Манес Шпербер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Манес Шпербер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Манес Шпербер в Немската дигитална библиотека
• ((de)) Манес Шпербер в Австрийската национална библиотека
• ((de)) Манес Шпербер в История на Виена
• ((de)) Манес Шпербер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Манес Шпербер в Personensuche
• ((en)) Манес Шпербер в Internet Movie Database

Марк Вебер (на английски: Mark Weber) е американски историк-ревизионист, който от 2000 г. е директор на Института за исторически преглед (на английски: Institute for historical review).

Биография

Марк Вебер завършва йезуитския колеж в Портланд в 1969 г.

Изучава история в Илинойския университет (Чикаго) и в Мюнхенския университет. Получава от Портландския университет бакалавърска степен по история с отличен. Дипломира се като магистър по история в Университета в Индиана в Блумингтън, където започва работа като преподавател по история след получаването на степен магистър по европейска история през 1977 г.

Автор е на много обзорни статии, очерци, есета и други материали в периодични издания, с които засяга исторически, политически и социални проблеми, и в частност въпроси, свързани с европейската история. Вебер е чест гост на различни ток- и радиошоута, появява се често по телевизиите, както в националния американски ефир в популярните предавания „Hannity and Colmes“ и „Montel Williams“. Редица негови авторски материали излизат и в чужбина – във Великобритания, Германия, Швеция, Ливан, Иран, Южна Африка и други страни.

През март 1988 г. в продължение на пет дни дава показания по „окончателното решение“ и въпроса за Холокоста в хода на съдебна спогодба в Окръжния съд в Торонто.

Вебер пътува много – най-вече в Европа и Магреб. В продължение на две и половина години пребивава в Мюнхен и Бон, както и в Гана, където преподава английски език, история и география в средно училище.

От 1978 по 1983 г. провежда широко исторически изследване в Националния архив и Библиотеката на Конгреса на САЩ относно германската политика по еврейския въпрос през Втората световна война и въобще по въпроса за Холокоста. След 1983 г. Вебер има над 100 авторски публикации по тази тематика.

От началото на 1991 г. Вебер живее в Южна Калифорния, постъпвайки на работа в Института за исторически преглед, като от април 1992 до декември 2000 г. е редактор на известното списание „Journal of Historical Review“, издавано от института шест пъти годишно или веднъж на два месеца.

Вебер е семеен с две дъщери и син.

Библиография

Статии

• „The Jewish Role in the Bolshevik Revolution“, The Journal of Historical Review, Jan.-Feb. 1994 (Vol. 14, No. 1), pp. 4-22 ((en))
• „The Nuremberg Trials and the Holocaust“, The Journal of Historical Review, Summer 1992 (Vol. 12, No. 2), pp. 167-213 ((en))
• „Освенцим: мифы и факты“ Архив на оригинала от 2010-06-12 в Wayback Machine. ((ru))
• „Bergen-Belsen Camp: The suppressed story“, The Journal of Historical Review, May-June 1995 (Vol. 15, No. 3), pp. 23-30 ((en))
• „Pages From The Auschwitz Death Registry Volumes (Long-Hidden Death Certificates Discredit Extermination Claims)“, The Journal of Historical Review, Fall 1992 (Vol. 12, No. 3), pp. 265-298 ((en))
• „Wilhelm Höttl and the Elusive 'Six Million'“, The Journal of Historical Review, Sept.-Dec. 2001 (Vol. 20, No. 5-6), pp. 25-32 ((en))
• „My Role in the Ernst Zündel Trial“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Winter 1989-90 (Vol. 9, No. 4), pp. 389-425 ((en))
• „Zionism and the Third Reich“, The Journal of Historical Review, July-August 1993 (Vol. 13, No. 4), pp. 29–37 ((en))
• „Buchenwald: Legend and Reality“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Winter 1986-87 (Vol. 7, No 4), pp. 405-417 ((en))
• „'Jewish Soap'“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Summer 1991 (Vol. 11, No. 2), pp. 217-227 ((en))
• „Japanese Court Declines to Validate Gas Chamber Claims“, The Journal of Historical Review, January/February 1998, Volume 17, number 1 ((en))
• „Treblinka — Wartime Aerial Photos of Treblinka Cast New Doubt on „Death Camp“ Claims. (with Andrew Allen) Архив на оригинала от 2011-02-27 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Summer 1992 (Vol. 12, No. 2), pp. 133-158 ((en))
• „Thies Christophersen“, The Journal of Historical Review, Volume 16, number 3 ((en))
• „West Germany’s Holocaust Payoff to Israel and World Jewry“, The Journal of Historical Review, Summer 1988 (Vol. 8, No. 2), pp. 243-250 ((en))
• „How an Influential Journalist Twists the Truth“, The Journal of Historical Review, November/December 1993 ((en))
• „New Book Details Mass Killings and Brutal Mistreatment of Germans at the End of World War Two“, The Journal of Historical Review, Summer 2007 issue ((en))
• „Sebastian Haffner rief 1942 zum Völkermord auf“ Архив на оригинала от 2010-06-13 в Wayback Machine., Deutschland in Geschichte und Gegenwart 31(2) (1983) ((de))
• „President Roosevelt’s Campaign To Incite War in Europe: The Secret Polish Documents“ Архив на оригинала от 2010-07-14 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Summer 1983 (Vol. 4, No. 2), pp. 135-172 ((en))
• „Roosevelt’s 'Secret Map' Speech“, The Journal of Historical Review, Spring 1985 (Vol. 6, No. 1), pp. 125-127 ((en))
• „The Strange Life of Ilya Ehrenburg“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, Winter 1988-89 (Vol. 8, No. 4), pp. 507-509 ((en))
• „Simon Wiesenthal: Bogus 'Nazi Hunter'“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine., The Journal of Historical Review, July-August 1995 (Vol. 15, No. 4), pp. 8-16 ((en))
• „The Holocaust: Let’s Hear Both Sides“ ((en))
• „Ле Пен и его знаменитые высказывания о Второй мировой войне“ Архив на оригинала от 2010-07-29 в Wayback Machine. ((ru))

Рецензии

• „Auschwitz: Technique and Operation of the Gas Chambers“, The Journal of Historical Review, vol. 10, no. 2, pp. 231-237 (рец. за Jean-Claude Pressac. Preface by Beate and Serge Klarsfeld. New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1989. ((en))

Интервюта

• „Israel at 60: A Grim Balance Sheet“ ((en))

Източници

• Mark Weber ((en))
• Mark Weber:The Professional Denier Архив на оригинала от 2010-08-22 в Wayback Machine. ((en))
• IHR author biographies ((en))

Видео

• A «Holocaust» Debate--Mark Weber vs Michael Shermer Архив на оригинала от 2010-04-14 в Wayback Machine. ((en))
• Mark Weber Institute For Historical Review (Part 1) ((en))
• Mark Weber Institute For Historical Review (Part 2) ((en))

Външни препратки

• Списък с историци ревизионисти ((en))
• Institute for historical review - официален сайт ((en))
• Is it all over for Holocaust deniers? Mark Weber admits ‘We’ve failed’ ((en))
• Mark Weber:The Professional Denier Архив на оригинала от 2010-08-22 в Wayback Machine. ((en))

Последните битки в Европа през Втората световна война, както и германската капитулация пред Съюзниците, се състоят в края на април и началото на май 1945 г.

Времева линия

Съюзническите сили започват да вземат голям брой пленници от Оста: Общият брой на пленниците, задържани на Западния фронт през април 1945 г. от западните съюзници е 1 500 000. През април са заловени най-малко 120 000 германски войници в последната кампания на войната в Италия. През три-четири месеца до края на април над 800 000 германски войници се предават на източния фронт. В началото на април в западната част на Германия са установени първите управлявани от съюзници лагери, в които се държат стотици хиляди заловени сътрудници на Оста. Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ) прекласифицира всички като разоръжени войници, а не военнопленници. Правната фикция заобикаля разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г. относно третирането на бивши бойци. До октомври хиляди загиват в лагерите от глад и болести.

Освобождаване на нацистки концентрационни лагери и бежанци: Напредването в Германия разкрива многобройни нацистки концентрационни лагери и съоръжения за принудителен труд. До 60 000 затворници се намират в Берген-Белсен, когато е освободен на 15 април 1945 г. от британската 11-а бронирана дивизия. Четири дни по-късно войници от 42-ра пехотна дивизия откриват Дахау. Съюзническите войски принуждават останалите СС-пазачи да съберат труповете и да ги поставят в масови гробове. Поради лошото физическо състояние на затворниците, хиляди продължават да умират след освобождението. Впоследствие заловените пазачи са съдени в съдилищата за военни престъпления, където мнозина са осъдени на смърт. Обаче до 10 000 нацистки военнопрестъпници бягат от Европа, използвайки организации като ODESSA.

Германски сили напускат Финландия: На 25 април 1945 г. последните германски формации се оттеглят от Лапландия в окупирана Норвегия.

Смъртта на Мусолини: На 25 април 1945 г. италианските партизани освобождават Милано и Торино. На 27 април 1945 г., когато съюзническите сили са близо до Милано, италианският диктатор Бенито Мусолини е заловен от италиански партизани. Спорно е дали той се опитва да напусне Италия за Швейцария (през прохода Спюген) или пътува с германския батальон. На 28 април Мусолини е екзекутиран в Джулино (гражданска енория на Мезега); останалите привлечени от него фашисти са отведени до Донго и екзекутирани там. След това телата са откарани в Милано и провесени в Пиацале Лорето на града. На 29 април Родолфо Грациани предава всички фашистки въоръжени сили в Касерта. Грациани е министър на отбраната на Италианската социална република на Мусолини.

Смъртта на Хитлер: На 30 април, когато битката за Нюрнберг и битката за Хамбург, завършват с американска и британска окупация, в допълнение към битката за Берлин, която обгражда града, заедно с неговия авариен маршрут, осъзнавайки, че всичко е изгубено и не желаейки да понесе съдбата на Мусолини, германският диктатор Адолф Хитлер се самоубива в своя бункер заедно с Ева Браун, негова съпруга, за по-малко от 40 часа преди съвместното им самоубийство. В своята воля Хитлер уволнява Херман Гьоринг, негов втори командващ и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер, след като те се опитват да се възползват да вземат властта на разпадащия се Трети райх. Хитлер назначава своите наследници по следния начин: адмирал Карл Дьониц като новият Райхспрезидент (Президент на Германия) и Йозеф Гьобелс като новият Райхсканцлер (Канцлер на Германия). Гьобелс обаче се самоубива на следващия ден, оставяйки Дьониц като единствен лидер на Германия.

Германските сили в Италия се предават: На 29 април, ден преди смъртта на Хитлер, оберстлейтенант Швейниц и щурмбанфюрер Венер, упълномощени представители на Хайнрих фон Фитингоф и Карл Волф, подписват документ за предаване, след продължителни неупълномощени тайни преговори със Западните съюзници, които са разглеждани със сериозно подозрение от Съветския съюз, че се опитват да постигнат отделен мир. В документа германците се споразумяват за прекратяване на огъня и предаване на всички сили под командването на Фитингоф в 14:00 часа на 2 май. Съответно, след малко горчиви спорове между Волф и Алберт Кесеринг в ранните часове на 2 май, почти 1 000 000 войника в Италия и Австрия се предават безусловно на британския маршал Сър Харолд Александър.

Германските сили в Берлин се предават: Битката за Берлин приключва на 2 май. На тази дата генерал Хелмут Вайдлинг, командир на Берлинската отбрана, безусловно предава града на генерал Василий Чуйков от съветската армия. В същия ден офицерите, които командват двете армии на север от Берлин (генерал Курт фон Типелскирх, командир на германската 21-ва армия и генерал Хаско командир на 3-та танкова армия), се предават на западните съюзници.

Германските сили в Северозападна Германия, Дания и Холандия се предават: на 4 май 1945 г. британският маршал Бернар Монтгомъри приема безусловната капитулация в Люнебург от генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург и генерал Еберхард Кинцел от всички германски сили „в Холандия, в Северозападна Германия, включително Фризийските острови и в Хелголанд, както и в другите острови, в Шлезвиг-Холщайн и в Дания... включва всички военноморски кораби в тези райони“. Броят на немските сухопътни, морски и въздушни сили, участващи в това предаване, възлиза на 1 000 000 души. В 16:00 часа генерал Йохан Бласковиц, немският главен командир в Холандия, се предава на канадския генерал Чарлс Флъкс в холандския град Вагенинген.

Германските сили в Бавария се предават: В 14:30 часа на 4 май 1945 г., генерал Херман Фьорш предава всички сили между бохемските планини и река Горна Ин на американския генерал Джейкъб Дивърс, командир на американската 6-а армия.

Централна Европа: На 5 май 1945 г. чешката съпротива започва Пражкото въстание. На следващия ден руснаците започват офанзивата в Прага. В Дрезден гаулайтер Мартин Мучман публикува изявление за мащабна немска офанзива на Източния фронт. В рамките на два дни Мучман изоставя града, но е заловен от съветските войски, докато се опитва да избяга.

Предаване на Херман Гьоринг: На 6 май вторият високопоставен след Хитлер, Херман Гьоринг се предава на американския генерал Карл Спаац.

Германските сили във Вроцлав се предават: В 18:00 часа на 6 май, генерал Херман Нихоф, обсаден в продължение на месеци, се предава на руснаците.

Йодл и Кайтел се предадат: Тридесет минути след падането на „Крепост Бреслау“ (Fortress Breslau), генерал Алфред Йодл пристига в Реймс и, следвайки инструкциите на Дьониц, предлага да се предадат всички сили на западните съюзници.

Германските сили на нормандските острови се предават: В 10:00 на 8 май, Нормандските острови са информирани от германските власти, че войната е свършила. Британският премиер Уинстън Чърчил прави радиопредаване от 15:00 по време на което той обявява: „Войната ще приключи официално една минута след полунощ тази вечер, но в интерес на спасяването на човешкия живот „прекратяването на огъня“ започна вчера.

Източници