Йозеф Николай Лауренти (на латински: Josephus Nicolaus Laurenti) е австрийски зоолог. Той е автор на „Specimen Medicum, Exhibens Synopsin Reptilium Emendatam cum Experimentis circa Venena“ (1768), един от основополагащите трудове на херпетологията. В него той значително разширява класификацията на земноводните и влечугите, чието начало е поставено със „Systema Naturae“ на Карл Линей десет години преди това.

Леопол Седар Сенгор (на френски: Léopold Sédar Senghor) е сенегалски и френски поет, писател и политик.

Той е сред основоположниците на литературното и политическо движение Негритюд, както и първият член на Френската академия, роден в Африка.

Биография

Роден е на 9 октомври 1906 година в град Жоал на около 100 км южно от Дакар, Сенегал, в семейството на търговец.

Неговата поезия е предимно символична, основана на магичната ритмика. Основните теми са надеждата за създаване на обединена и универсална цивилизация, основана на единството на традициите и преодоляването на техните различия. Според поета езикът на поезията и символизма може да бъде основа за тази висша цел.

Леопол Седар Сенгор е първият президент на Сенегал – от 1960 до 1980 г.

Умира на 20 декември 2001 година във Версон, Франция, на 95-годишна възраст.

Памет

Улица в София е наименувана на неговото на име 17 октомври 2013 г.

Библиография

• Prière aux masques (Circa 1935 – Published in collected works during the 1940s).
• Chants d'ombre (1945)
• Hosties noires (1948)
• Anthologie de la nouvelle poésie nègre et malgache (1948)
• Ethiopiques (1956)
• Nocturnes (1961)
• Nation et voie africaine du socialisme (1961)
• Pierre Teilhard de Chardin et la politique africaine (1962)
• Lettres de d'hivernage (1973)
• Elégies majeures (1979)
• La poésie de l'action: conversation avec Mohamed Aziza (1980)
• Ce que je crois (1988)

Бележки

Игуаните (Iguana) са род от подразред Гущери. Срещат се в тропическите области на Централна и Южна Америка и Карибските острови.

За пръв път са документирани от австрийския изследовател Йозеф Николай Лауренти през 1768 г. в неговата книга Specimen Medicum, Exhibens Synopsin Reptilium Emendatam cum Experimentis circa Venena. Думата игуана идва от испански, където е навлязла от оригиналното име на този вид на езика на индианците таино – иуана.

Характерни за представителите на рода са масивното парче кожа, висящо под врата им, редица от шипове по целия им гръб до опашката и трето око на темето. Това е т.нар. париетално око и изглежда по-скоро като бледа люспа. Имат отлично зрение. Способни са да различават форми, сенки, цветове и движение на големи разстояния. Игуаните използват зрението си както за ориентиране и лов, така и за комуникация с други индивиди от вида си.

Видове

Родът включва 2 вида:

• Iguana iguana – Зелена игуана
• Iguana delicatissima – Малоантилска игуана

Съществуват други видове гущери, също наричани игуани, които не са членове на род Игуани, а на други родове от семейство Игуаниди. Такива са например морската игуана (Amblyrhynchus cristatus) и галапагоската сухоземна игуана от Галапагоските острови.

Дасаретида в Древността е наричана областта югозападно от Охридското езеро, обхващаща поречията на Девол и Осум с районите около днешните албански градове Корча и Берат. Дължи името си на дексарите (дасаретите) – народ от епирската племенна група хаони, който я населява през VI в. пр. Хр. През първата половина на IV в. пр. Хр. Дасаретия вече е сред земите, подчинени на илирийския владетел Бардилис. Македонският цар Филип II завладява областта и тук през 335 г. пр. Хр. Александър Велики се сражава с Клейтос, въстаналия син на Бардилис. По това време известна крепост в Дасаретия е Пелион (в Корчанското поле). Малко по-късно регентът Антипатър основава в западната част на областта, близо до днешен Берат, друг опорен пункт на македоните – Антипатрия. През Втората македонска война (200–197 г. пр. Хр.) Дасаретия е завладяна от римляните.

Източници

Гонзàга от Гуастàла (на английски: Gonzaga di Guastalla) е кадетски клон на династията Гонзага.

История

Първият владетел на рода е граф Феранте I, пети син на Франческо II, маркграф на Мантуа. От двамата му братя най-големият Федерико става маркграф, след това първи херцог на Мантуа с името Федерико II и маркграф на Монферат; младият Ерколе е епископ на Мантуа и след това кардинал. Сред петте му сестри Елеонора се омъжва за херцога на Урбино Франческо Мария I Дела Ровере.

Този по-млад клон на име „Гонзага-Гуастала“ влиза в конфликт с клона „Гонзага-Невер“ през 1628 г. по повод Войната за Мантуанското наследство, чиито претенденти за наследството на Мантуа на Винченцо II са от една страна Феранте II от Гуастала и от друга – Карло I Гонзага-Невер.

Той е обогатен през 1703 г. с Херцогство Сабионета и Сеньория Боцоло (и анексираните княжества) след изчезването на клона Гонзага от Сабионета и Боцоло.

Последният херцог от клона Гуастала е Джузепе Мария Гонзага (с деменция, той царува под опеката на своя министър Спилимберго и след това на съпругата си Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург). Умира през 1746 г. без наследници.

След изчезването на този клон на семейство Гонзага неговите територии първоначално са придобити през 1747 г. от Мария Терезия от Австрия като императрица и херцогиня на Милано; по-късно са обединени с Херцогство Парма и Пиаченца, дадено на Филип I Бурбон съгласно Договора от Аахен през 1748 г.

Рангът на глава на Дом Гонзага преминава към клона Гонзага от Весковато, който е начело на малък имперски феод и който днес е единственият съществуващ клон на Гонзага.

Графове на Гуастала

Херцози на Гуастала

През 1746 г., с изчезването на линията, херцогството е анексирано от Херцогство Парма и Пиаченца.

Князе на Молфета

Феранте I Гонзага става княз на Молфета, като се жени за Изабела ди Капуа през 1529 г., която носи Княжество Молфета като своя зестра.

Феранте III Гонзага продава Княжество Молфета на семейство Дория от Генуа през 1640 г.

Източници

Литература

• Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
• Giuseppe Amadei;Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982
• Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
• Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
• Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

Други

• (EN) Genealogia dei Gonzaga di Guastalla, на genealogy.euweb.cz. Посетено на 20 септември 2023 г.
• Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org. Посетено на 20 септември 2023 г.

Бележки